ВГРАДЕНА
Камък след камък
младостта си зазидах.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Очи – черен пламък.
Не любих, а скитах.
Тежка мистрия.
Няма сполука.
Глътка ракия.
Тясна пролука.
Последния камък
пропука зората.
Плаче зидаря-
готова стената.
Бяла и влажна,
като моята шия-
тежка е мъка,
светла магия.
Вградиха ме, мале.
Душа – гълъб ален.
Либе си нямам.
Дувар плаче жален.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
