Вик
Във тъмните очи на самотата
е спряла във мълчание сълза -
във капчица отронва се когато,
я разридае жадната лъжа.
Със болката от наранено его,
в гърдите спряла е тъга -
една преструвка следва себе си,
във мислите изказани от суета..
Викът ми е скован в решетки -
на дъното на стенещата ми душа
и търси изход - като звяр от клетка<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
- във дълбините на реалността..
© Алиса Гюровска All rights reserved.
