Вик за песен
Тази нощ <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
не е обикновенна –
в къдриците и
тъмен облак лази...
Луната
в път лъчите си
превръща,
по който вие
своите талази,
мъглата
на бушуващата Есен –
и този миг е песен;
а песента му –
миг.
В мигът
човекът
е човечен,
но то е само миг –
не мит,
а вик ...
за песен!© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
