Mar 20, 2005, 9:21 PM

Влакът Празничен

  Poetry
96 0 0
Пак ме викат в себе си,
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра.
Напудрени и спрели,
таткуват в мен минутите умрели.
Студени пак са линиите.
Голи, влажносмели,
разглеждаха ме градски менестрели.
Усещам приближаване на фея.
Боичките й днес са бели,
показват ми към теб любовните табели.
Изгаря слънцето в очите ми.
Косите ти лъчите са развели.
Те галят мойте мисли онемели.
Пристига гарата.
Сърцето ми гърдите ти са взели,
там чакащи мечтите сме си слели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments