Вместо поздрав
Ти тихо влизаш в мойта стая –
чаровна, мила и добра
и няма вече да се кая,
за моята изстрадана съдба.
И твоят мирис тук се носи
упойва моята душа
и бягаме със тебе боси
в полетата на любовта.
Ти се движиш феерично
от тебе аз съм окрилен
и няма нищо в туй трагично
от тебе аз съм озарен.
За твоя топъл глас мечтая
да чувам тихо аз сега
и той така да ме омая,
дъхът да секне на мига.
За празника те поздравявам,
ликува моето сърце
и тази картичка ти подарявам,
за спомен от едно момче!
4,5,6 март 2003г
© Пламен Петров All rights reserved.
