Време
Измъкнах се от тъмното си ложе,
прогонена от миризма на дим;
мухлясъл е оскъдният ми мозък -
изтрити гънки - прах опровержим.
Със сляпа пръчка в двете си ръце се клатя;
краката ми издават мудноста;
животът е задрямал безвъзвратно
във костите от плач и нищета.
Окъсан е света - в забрава изкривен,
забързан и с налудна суета;
изпъва "жили" разума и кръв бръжди -
стремежите загниват в пустота.
Това съм аз - безкрайна самота;
пустиня суха - сграбчила ума;
илюзия да бъде красота
във пясъка на стритите мечти...
© Кети All rights reserved.
