Jan 7, 2005, 9:52 AM

Временно

  Poetry
343 0 18
Временно няма да бъда обичана вчера разбрах от съдбата, макар че аз все още обичам безвременно. От днес ще съществувам някак си временно - сутрин рано ще ставам, ще пия кафе, ще изпушвам набързо една - две цигари, ще излизам от вкъщи, ще вървя бавно към офиса, вдишвайки автомобилните газове. Всичко това е временно. Днес. После - още по - временно. Ще виждам временни майки с временни деца; временни усмивки и вкаменени лица... Всички те ще са временни. Като живота ми. Днес съм тук. Днес съм временна. Но утре...? Мога да бъда по - мъртва от всякога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно!
  • Прекрасно стихотворение,очарована съм!
  • Четейки го добих усещането че светът не е един непрекъснат поток от събития и случки, сякаш е на кадри, на картини и между всяка има разстояние от нищо, после следващата, после пак пауза. Много ми хареса.Сякаш си намалила честотата на кадрите и се виждат отделните кадри, от които е съставен филма наречен живот. Браво Далия! И пак да си кажа колко е хубав разказът ти "24 часа" за някой новорегистрирал се който още не го е чел
  • Благодаря и на теб, Весела. Радвам се, че ви харесва.
  • Благодаря ти,Емма! Прекрасно е, че има някой, който да хареса нещо, в което си вложил себе си...