Времето е близо
Не могат тегобите сами да носят
товарът сам по себе тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
а боднати подскачат с писък
За прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се ние с него...
Нима, това са белезите днешни
обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани
забравят, колко свята е душата.
Говорят за любов, а не я познават
такава, каквато Ти си ни оставил.
Да любят ближният тъй както себе си,
да искат да живеят в истините.
Ти им говори, а те дори не чуха,
със Словото пледират, а в него се препъват.
Как така да стане, светът ли да се обърне
и грешките си всеки да види и да зърне.
Ще дойде миг, когато ще бъде като лъч
истината твоя, ще се види надалеч.
По четирите ветрища, всичките посоки
ще видят твоето идване честито!
Гласът ти ще се чуе по цялата земя,
с която ще призовеш своите чада!
Глава прекланям ниско и пак се моля,
да бъда по-смирена и да бъде твоята воля!
товарът сам по себе тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
а боднати подскачат с писък
За прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се ние с него...
Нима, това са белезите днешни
обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани
забравят, колко свята е душата.
Говорят за любов, а не я познават
такава, каквато Ти си ни оставил.
Да любят ближният тъй както себе си,
да искат да живеят в истините.
Ти им говори, а те дори не чуха,
със Словото пледират, а в него се препъват.
Как така да стане, светът ли да се обърне
и грешките си всеки да види и да зърне.
Ще дойде миг, когато ще бъде като лъч
истината твоя, ще се види надалеч.
По четирите ветрища, всичките посоки
ще видят твоето идване честито!
Гласът ти ще се чуе по цялата земя,
с която ще призовеш своите чада!
Глава прекланям ниско и пак се моля,
да бъда по-смирена и да бъде твоята воля!
© Джейни Тод All rights reserved.
