Връв

Нещо от ляво се счупи, всичко плувна във кръв, а парчето,което потъна, остана вързано с връв. Времето, отмерено точно, с всяко скъсване на сълза, оставяше сякаш нарочно, по връвта лека резка... И така, малко по малко, нишката изтъня и изгни, а някъде, някой-тъжно и жално, крещеше отчаяно: Върни се! Върни!..