Jun 24, 2006, 8:43 PM

Втори ден тъгува Лъки

  Poetry
134 0 30

Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!

Спи Дворецът пуст,невесел,
спомени шушкат тук и там.
Полъхът в завесите провесен
гледа я очудено и ням.

А пък Мо навярно вече
с писалката в ръка,
прагматизмът утвърждава
с прозаичен поглед в някоя вълна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ние с теб сме си добър тандем,
    аз да пазя теб,а ти пък мен!
    И тъй живота е по-лесен
    макар да не е като песен!
  • Недей към Черноморието бяга,
    че и моята душа се стяга!
    Остани си тук,при мен,
    нека той да прави тен!

    С много обич!
  • Хаха Лъки,радваш.
  • Мисъл нежна по въздуха прати.
    Докосне ли го, той ще полети.
    Любовен стих за теб ще сътвори,
    изписан от хиляди звезди.
    Не тъжи, Роси!Обичай!
  • Ах...романтиката ни е нужна
    в този, толкоз късен час,
    ала мисля да се сгуша
    в завивките и аз!