Jun 10, 2005, 11:55 PM

Вярвах ти

  Poetry
132 0 2
Появи се случайно в моите дни.
Първо се вгледах в твоите очи.
Без покана сърцето ми превзе.
Бях наивна като малко дете.

Вярвах във всичко,в тебе дори.
Хванах се лесно на твойте лъжи,
но аз те обичам,даже и днес,
макар да погубвам своята чест.

Още се питам с какво ме плени.
Защо си още в мойте мечти.
Питам се,но отговор няма.
Твоя е мойта обич голяма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво е но според мен в првият стих е по добре като мъничко дете да бъде не зная според мен по има ритъм така иначе е мн хубаво
  • хубаво е но според мен в првият стих е по добре като мъничко дете да бъде не зная според мен по има ритъм така иначе е мн хубаво