Вярвах винаги във теб,любов.
Вярвах винаги във теб,любов.
Вечно вярвах,че те има.
И след всеки удър твой
и след всяка грешка моя.
Вярвах винаги във теб,любов.
Нищо,че жестока с мене беше.
Нищо,че от тебе винаги болеше.
Нищо,че сама оставах всяка вечер.
Вярвах винаги във теб,любов.
До последно вярвах,че те има.
Но отново удър тежък ми нанесе
и надеждата последна с теб отнесе.
Вярвах винаги във теб,любов.
Но и всяка вяра граници си има.
И до днес се чудя,не разбирам
само сън ли си или те има...
© Силвето All rights reserved.
