Aug 17, 2005, 9:43 PM

Вятър

  Poetry
184 0 2
Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата

Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица

Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата

И вятарът внезапно стихна
при лиобимата си се завърна
а после плахо се усмихна
в прегръдка нежна я обгърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments