Вълча песен
Моля те, пусни ме да си ида,
душата ми копнее вълча песен да пее,
моля те, не я затваряй в мида
не я обричай вечно да тлее.
Знам, нощ е, но звездите осеяли пътя ми
издират мойте нозе.
Тълпите хорски в жега измръзнали
жадно се впиват в мойто сърце.
Искам сама, сред свои,
с тихия дъжд да се слея,
дори и в най-силните житейски порои,
пак сама, с вълци моята вълча песен да пея.
Не искам сред хората. Те са коварни.
А сред диви вълци, черни орли,
сърцето ми клето вълчо да стане,
че човешко сърце най го боли...
© Дияна All rights reserved.
