Върви
Недей да блъскаш
със юмруци по вратата.
Чувам те, дори в просъница.
Няма да отворя.
Не искам да те слушам.
Някога ти вярвах.
Чувствах се светица.
Достатъчно ме омърси
и светлото в душата угаси.
Не искай повече!
Върви!
със юмруци по вратата.
Чувам те, дори в просъница.
Няма да отворя.
Не искам да те слушам.
Някога ти вярвах.
Чувствах се светица.
Достатъчно ме омърси
и светлото в душата угаси.
Не искай повече!
Върви!
© Марина Марини All rights reserved.