Върволицата на Ева
В прегръдка на раздяла
потъваща се свиваш,
косите-одеало
сълзите прикриват.
Затоплено сърцето
ще отстоява зрънце,
топлото присъствие
и метър слънце.
Искаш да останеш,
но промяната-заслуга
твойто бъдеще чертае,
щом сменена си с друга.
Само времето е между вас-
куфарите другаде ще пренесеш,
другата в същия анфас
повтаряемост ще разбере.
© Ниела Иванова All rights reserved.
