Jan 15, 2006, 1:03 PM

Възкресение

  Poetry
119 0 8
Не мога да приема ужасните лъжи, изморих се вече да прощавам, не искам повече сърцето да тъжи и затова вратите му за теб затварям. Скърбях за тебе от толкова време и в замяна получих долна измама, повече няма да нося туй бреме и на друг ще подаря любовта ми голяма. Отмих от себе си тъгата и скръбта, остана рана във сърцето, но зарасна, за теб забравих и си върнах радостта и откак те няма съм пак прекрасно. Като феникс възкръснал от пепелта, така аз отново да обичам умея, щастлива съм пак, че открих любовта, щастлива съм, че се научих да живея. Превъзмогнах болката от старата любов и слава богу,че живота си възвърнах, досега той беше тежък и суров, а днес сияя-щастието прегърнах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Петрова All rights reserved.

Comments

Comments