Aug 11, 2006, 12:09 AM

Вземи от мен

  Poetry
146 0 22

   На моята приятелка С…<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Ти сякаш  че назаем живееш

вървиш си  и носиш се леко.

Не можеш,не искаш,не смееш

топи се тялото,става по- леко.

 

Защо сама избра си тази съдба

не продължавай,чуй ме,поспри.

Да, живота е безкрайна  борба

но аз ръка подавам ,ти я вземи.

 

Зная , труден е този твой  път

болестта не веднъж те погубва.

Душа ти давам,копнеж за живот

вземи от нея , тя вече обръгва.

 

Сила има там  ,в тебе дълбоко

намери я , тръгни  , покорявай.

Вяра давам ти ,за път,за високо

приеми я и недей се съмнявай.

 

 

Ръката моя  , вярата ,  душата

за теб нека станат сила и брод

Нас приятелко,събра ни съдбата

и свърза смисъла на този живот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Анета! Невероятен приятел си! Стихът ти въздейства! Поздравления!
  • Харесват ми добрите хора, като теб! Поздрави!
  • Стахотно е!
  • Благодаря ти Христо.
    Ти най-добре знаеш.

    Поздрав и усмивка
  • Благодаря на всекиго от вас
    за коментара и добрите думи
    Не че чак така добра съм аз
    силна е връзката помежду ни.

    Наистина ме притеснихте с думите си.
    Поздрав за всеки от вас и много усмивки.