Ядосвам се...
Ядосвам се...
Влизам в близкия бар да пия бира,
обаче някакъв там ме спира...
Прави се на супер интересен,
а е като изсъхнала плесен...
Прави ми някакви тъпи забежки
и ме вбесява ужасно зверски.
Грешно за мене мисли си явно
и на камък ще удари само.
Погледа ми блуждае някъде напред
и виждам бутилка от водка № 5.
Колко му е да строша оная бутилка…
За да изтрия бруталната усмивка,
да прережа гърлото на онзи
без гримаси и без пози...
Няма много да ми пука,
а и да не се умре от скука....
Само гняв,
но съм си в час...
А кръвта ще кипне от яд.
Ще се види изстиналия ад.
Ще се изкача до най-горното стъпало,
за да се изплюя в лицето му пребледняло.
Тоз не е човек – да мре,
нищо няма да ме спре.
Един боклук по-малко.
Убийството ще да е сладко
и усилие ще положа...
Хм...Най-добре се чувствам в моята кожа.
Обаче, мир да има,
а и ценното е да съм жива.
Мамката им на отрепките.
Ще подкрепям само жертвите.
Жалко е само,
че губят се славно...
Тия свестните,
аман от простаците.
© Марина All rights reserved.
