За белите крила...
Шепот дразни сетивата-
спокоен, бавен, несмутен,
придружен от повей на крилата,
смиволът на бялото за мен.
Чистота-сред мрака на Земята
поглъща себе си сама,
родена нейде в небесата
във гнездо от тишина.
Слънцето изгаря ми очите,
щом сляп си виждаш светлина,
свободен от прозрачните окови
размахваш собствени крила.
Летиш и падаш както е угодно
на закона по-велик от теб.
Но прости, отново се надявай,
стани и продължи напред.
© Роксана Медичи All rights reserved.
