За Богинята
Богиньо мъдра,
ти любовта си ни даваш.
Богиньо светла,
с радост ни даряваш.
Богиньо мила,
нима си одобрила
децата ти безвластни
с намерения ужасни
светът ни да прелистят,
а за това да не мислят?
Ний чакаме светлината лунна
да събуди в човека мъдрост будна.
А през туй време вещиците кротки
ще градиме своите намотки.
Че жалък е човекът още
и да ни разбере не може.
А щом ни не разбират
вечно ни презират.
И не усещат,че потъпкват вяра най-човешка.
Че Природата е дар ни,
не само за облаги.
Че Слънцето грее,
не само за да се жътвее.
Че птиците пеят
от нечии дъх прекрасен.
Но да разберат не умеят
и за тях светът е ужасен.
ти любовта си ни даваш.
Богиньо светла,
с радост ни даряваш.
Богиньо мила,
нима си одобрила
децата ти безвластни
с намерения ужасни
светът ни да прелистят,
а за това да не мислят?
Ний чакаме светлината лунна
да събуди в човека мъдрост будна.
А през туй време вещиците кротки
ще градиме своите намотки.
Че жалък е човекът още
и да ни разбере не може.
А щом ни не разбират
вечно ни презират.
И не усещат,че потъпкват вяра най-човешка.
Че Природата е дар ни,
не само за облаги.
Че Слънцето грее,
не само за да се жътвее.
Че птиците пеят
от нечии дъх прекрасен.
Но да разберат не умеят
и за тях светът е ужасен.
© Жана Симеонова All rights reserved.
