За моята любима

Аз те обичам, обичаш ме и ти<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

това е истина, а нали уж тя боли?

Защо тогава сладко чувство аз изпитвам?

Мъча се да те забравя, все опитвам,

но ти си моя ангел, мойто слънце в тази нощ

гледам те и си мисля: “Ах, разкош!”.

И постоянно мисля аз за теб,

без значение колко съм зает.

Ти корени в моето сърце си пуснала,

без да осъзнаваш колко си изпуснала,

безхаберие, суета и вечна свобода,

моя ще си, мила, до края на света.

Сладка като мед си, истина е това,

но мед аз не обичам, а що с теб е така?

Дълъг е пътят, километри ни делят,

но това не означава, че могат да ни спрат.

Над нас греят в небето едни и същи звезди -

аз ги гледам от тук, а ти до мене не си.

Ти си някаде там, а аз отново съм сам,

аз отново не спя, пак за тебе шептя -

на Господ се моля отново да ни събере,

а той се гаври със мен и не ще, и не ще.

Но Господ не е този, който прави това

ние трябва да се опълчим – на всяка цена

да преодолеем всяка злоба, всяка злина

и накрая любовта да властва на света.

Още в мига, във който те видях,

разбрах, че ти си мойта гордост, мойта радост, моя грях,

мойта участ – лоша или добра.

Единствено знам, че искам с тебе да умра.