за после....
Запази я,
нека е дълбоко,
там при сребърните глетчери -
в потайното
там където недокосване е
северно
и непристъпно,
върховете остри са
и вятърът по тях се бръсне,
свири пронизително,
насечено,
там където
месеца не стъпя,
писъкът дори замръзва,
там я запази
за после.
Не погубвай
свойта страст,
дори когато невъзможно е
тя да се излее
по духа и кожата,
не я убивай,
нито я проклинай,
нито я затваряй,
пренареждай,
нито деформирай,
ни гримирай,
ни кодирай,
нито я обричай в служба,
запази я....
Там сред чистотата,
там далече,
там я запази
за после....
После ще настъпи....
© Стефан Кръстев All rights reserved.
