За теб
ЗА ТЕБ
Дантели от нежност
за тебе плета
и знай,че в тях
ще се хванеш.
Оставих открехната
мойта врата
влезеш ли-там ще останеш!
Защо ли?Много е просто-
отвсякъде,виж,
струи топлина
и сладка любов те обгръща.
Нощта е безгрижна
и само за нас,
в приказките ни връща.
Притваряш очи,
потънал в екстаз
и плуваш в морето от ласки.
Нощта е красива
и само за нас
трепкат звездички
от щастие.
И в тънката мрежа
от нежни дантели
двамата с теб ще останем.
Златни лъчи,
отдалеч долетели
цял живот ще ни галят.
Безкрайния път
от мечти сме поели,
влюбени все ще останем!
07.август 2006.г
© Людмила Евтимова All rights reserved.
