Заблуда

Обикнах го. От първия път.
Беше много добър.
И толкова нежен!...
Обеща ми слънчев дом и деца,
обеща ми обич и вярност...
Повярвах му. На честната дума.
И затичах към него,
              възхвалявайки Бога,
щастлива, че е избрал мене...
Усетих капана. В първата прегръдка.
Свих се ранена и заридах.
Потъмняха очите ми
и се обърна усмивката.
Понечих да бягам. А не можах.
Останах, но вместо принцеса
                            му бях робиня.
Обеща лавров венец,
а ме обкичи със тръни...
Боли, ала нищо не мога да сторя.
Оставам. С ужасни, дълбоки рани...

                                         1993г.