Забравих...
Поглеждам във очите ти,
но обвити са във мрак.
Заспивам във косите ти,
облени в женски аромат.
Била е тук, нали?
Оставила е пак следи!
Но знаеш ли?
Не, вече не боли!
Изгуби се смеха ми някъде далече.
Не мога вече да заспя,
но кошмарът ми със теб изтече,
тръгвам си, върви при нея ти...
Забравих болката, сълзите..
Забравих любовта дори.
И спрях да гледам във очите,
почернели от лъжи.
Не искам да поглеждам пак назад!
Не искам с миналото да живея..
Ще избягам аз от този вечен кръговрат.
И знаеш ли,без теб отново мога да се смея!
© Теодора All rights reserved.
Браво!
