Jun 28, 2006, 10:17 AM

ЗАДОЧНА СРЕЩА

  Poetry
164 0 34

Стихотворението е написано по повод среща на випуск 1981 г. на Икономически техникум, гр. Луковит, която Стефан не доживя.

ЗАДОЧНА СРЕЩА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

             на Стефан

 

Приятели, не мога да съм с вас,

но заедно през времето ще минем,

и ще се върнем в оня весел клас,

от който вече ни делят години.

 

Ще седнем по местата си и пак

звънецът за учителя ще бие.

Учителю, учителю наш драг,

кажете ни, това не сме ли ние?!

 

Ще бъда с вас при първия ви тост,

за да ви кажа колко ви обичам

и като умен, и възпитан гост,

не ще се бавя твърде неприлично.

 

Без шум ще си отида, още щом

усетя, че неволно ви досаждам,

а вие пийте и за мен едно!

Желая ви сполука и надежда!

1996 г.

Добрич

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих, но важното е, че човека не е забравен и макар и задочно е бил с класа в спомените и мислите, и сърцата на съучениците. Тъжен е повода обаче.
  • Браво!
  • Много е тъжно,и ми напомни за съученик,който загина в казармата Много силно!Поздрави за стиха! 6
  • Прекрасно стихотворение Кумец.
    Хубаво е да помним и тези, които вече не са между нас.
    Поздрав за посвещението.
  • Хубав стих, за съжаление по тъжен повод.
    Хареса ми.