Mar 28, 2006, 8:05 PM

Загубени

  Poetry
131 0 10
Ти си моето момиче наплашено от мен загубих те някъде, някъде далече от мълвите на обречените, търся те в очите на хората търся те в душите на изгубените. Защо се скри Защо се изгуби Защо взе ума ми Защо се влюби? Света е объркан,като този ден. Намери ме попътя към дома Заведи ме в храма на любовта. Облечи ме в божествената роба. Обречи съществото в твоята утроба. Пусни светлината , Искам да чуя мълвата. Нека пътувам в безкрайността нека луната ме люлее нека кръвта ми се лее нека храма се срине нека болката отмине нека душата премине.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Део All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря
  • якоо много ми хареса !!!
  • "търся те в душите на изгубените"----> Наистина правиш нещата както трябва.Може да твърдиш, че е хаотично, но е страшно близко до сърцето!
  • И на мен ми допада втората част
  • нека луната ме люлее
    нека кръвта ми се лее
    нека храма се срине
    нека болката отмине
    нека душата премине.
    От мен поздравления!!!