Захвърли ме...
Счупи сърцето ми като порцеланова чаша,
захвърли го във вазата със избледнели спомени,
пропукана от старо безхаберие.
Натежа тъга по ръждясалия изкривен капчук,
сянка на зловеща самота се спусна във душата ми.
Тихомълком тръгна, не се обърна за последен път...
Остави ме да бродя изоставена, по улици от жал и пустота,
захвърли ме прочетена и избеляла от прелистване,
отритна ме, като парцал изцапан и ненужен,
прокуди ме, студен кат'лед, изпълнен с безразличие.
Захвърли ме...останките едва ли ще ги сбирам...
Кому, искрата в стари страници ще бъде нужна?!
захвърли го във вазата със избледнели спомени,
пропукана от старо безхаберие.
Натежа тъга по ръждясалия изкривен капчук,
сянка на зловеща самота се спусна във душата ми.
Тихомълком тръгна, не се обърна за последен път...
Остави ме да бродя изоставена, по улици от жал и пустота,
захвърли ме прочетена и избеляла от прелистване,
отритна ме, като парцал изцапан и ненужен,
прокуди ме, студен кат'лед, изпълнен с безразличие.
Захвърли ме...останките едва ли ще ги сбирам...
Кому, искрата в стари страници ще бъде нужна?!
© Мария Илиева All rights reserved.
