Закуска от спомени
Закуска от спемени
Избелялата радост на лятото
ще пометат дъждовете в канавките.
Лесно е, щом цяло е ятото...
... тъжно в смъртта – оцеляване.
Събират се гладните облаци,
полудели от алчност за слънцето.
Задава се миг – преброяване...
...ще съхраним ли за следващи зрънцето?
Какъв ти талант и овации,
щом маневрират в небето ни мълнии!
Къде е на клоните римата,
щом оголеят съвсем без листата си?
Не търсете всуе парадигмата...
... начертаха я огнени стълбове!
Милостта ни, пак в минало време,
закопаваха в братски могили.
Посяхме надгробните знаци...
... без сълзи, дори за поливане.
Кажете ми честно – боли ли ни?
Кажете кислородът ви стига ли?
Ще оценим ли живота достойно?
Кога ли дъха си преглъщате?
Небето – поле е безбройно...
... земята е цвете във него.
Децата сега си прегръщаме,
а утре, облечени в черно,
ще разпръснем праха на усмивките.
Какво да направя, боли ме –
за всеки, за всички, за мен.
Изстиват без тяло завивките...
...и угасват очите, без бъдеще.
Пак води ни слабият ден...
...ще облече нощта като нощница.
А ние... ще закусим със спомени.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
