ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
Стихотворението е писано в съавторство, но партньорката ми J пожела да остане анонимна.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Събитията и героите са напълно измислени.
ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
- Не казвай, че животът е пред мен.
Изгубих го, безкрайно да те търся.
Когато те намерих, посребрен,
при тебе идвам уморен и късен.
- Прощавам ти, макар да идваш късно,
виж косата, от чакане бяла е.
Нека тази любов, закъсняло-възкръснала
и за двама ни ново начало е.
- Колко дълго сме чакали с теб
този миг, тази среща задъхана!
Колко нощи и дни, без ответ
“разговаряхме” с устни изсъхнали!
- Щом зърнах те, мигом разбрах,
че съдбовна е нашата среща
и мислено си пожелах,
всеки изгрев със теб да посрещам.
- Исках толкова много неща
да ти кажа, а сякаш подминах ги.
И мълча... и догаря свещта...
Боже, как те обичам! Завинаги!
18. 7. 2006 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
