Jul 31, 2006, 11:28 AM

Закъсняла среща

  Poetry
142 0 22


Очите му, Господи! Ти ли му ги даде или Дявола!? ................

Проклинаш ме, нали! Проклинай!
Но днес е вчера. Забрави!
Придърпай чашата със вино
ако по-мъничко ще те боли!

Изпивай всяка капка бавно,
разливай я по устните, хапи,
разкъсвай диво, кръвожадно,
цигара даже запали!

Припомням ти, че днес е вчера.
Но ми подай от виното, нали
и двамата сме стражи верни
на собствените си души!

Подай ми виното, ще ти разкажа
къде изхвърлих близостта
и как я тъпчех безпощадно,
за да не тръгне с теб сама.

И Господ питах във неделя -
как може да я заклейми...
На Дявола се молих вчера -
за Утре да не питаш ти...
....

Проклинаш ме. Добре. Проклинай!
Цигарата ти вече догоря.
Накъсаните капки вино
аз ще допия...но сама.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Начева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво,но ми е интересно защо се е стигнало до там?Ще ни откриеш ли тайната в нов стих?
  • Благодаря ви!
  • Емпатия го наречи. Лирическата знае, но и тя не я е разкрила пред мен
    Поздрав!
  • Ех, Джейни! Нали знаеш - хубавият стих се извайва от болка или от красота... Благодаря ти, за хубавите думи!
    Поздрав!
  • Браво! Браво! Браво!