ЗАКЪСНЯЛО
Приспива зимата горещите комини.
Капчук пробива тялото на пролетта,
а ситото на старите, окъсани години
ръждив корем търкаля по зелената земя.
И сънищата се превръщат в картини.
Дълбаят фигури дълбоко във плътта.
Далечни спомени и дълги тъжни рими
със мен отрекли бяха се от любовта.
Годините минаваха и ето че случайно
открих адрес и жълт, измачкан плик.
Едно писмо стоеше неотваряно
и чакаше да прекатури моя път.
Ти беше там с любовта и с лалетата.
Във най-абсурдният момент и ей-така
от суета не бе написал думите:
“Обичам те, но на приятел си жена!”
© Димитрия Чакова All rights reserved.
