Залог
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Когато си на кръстопът и много те боли,
когато в тиня дави се душата,
когато ти е тъжно и твоето чело гори,
вземи писмата ми, седни и бавно ги чети.
Ще бъда там, но само мойта сянка,
ще чуеш моя шепот как пламти.
И ще превърна болката ти в сладка дрямка,
Тъгата в миг ще се изпепели.
Ще седна тихичко до тебе
и нежно ще се слея с твойта тишина,
а после тихичко ще ти попея,
една прекрасна песничка за любовта.
С любов тъгата ти ще я обгърна,
ще стопля твоето измъчено сърце.
И радостта ти - ще я върна,
с порива на мъничко дете.
© Марин Донев All rights reserved.
