Заради Теб
Заради Теб в изгнания аз паднах
и болеше ме с пълна злост,
сърцето ме болеше,аз силно страдах,
крещях в изстиналата нощ.
Името ти аз споменавах
и виках изгубена сама
и лошото аз забравях,
а ти ДОРИ НЕ РАЗБРА !
Заради Теб аз падах в бездна,
губех се и търсех се отново,
сякаш слънцето в душата ми залезна,
но пак изгря-заради Теб и твойто слово!
Заради Теб и твоите ръце,
заради твоята усмивка вечна,
аз изгубих образът Дете
и станах звезда-блещукаща,далечна.
А дори не те докоснах-
ти не ми го позволи,
заради Теб наново аз започнах
да живея в свят на мъки и сълзи.
Изгубих Свойта светлина
и единствено ти ми остана.
Заради теб,любовнико,същинска ти змия,
сърцето ми да се радва престана.
И в сладка мъка аз потъвам,
искам те и гоня те навън,
в илюзиите свои аз се спъвам
и оствам пак сама в своя сън.
Но остана Ти в мене вечна светлина
и грееш,макар че ме боли.
Хем си мрачен,хем си красота,
Боже,дявол и ангел ли си ти!?
Заради Теб аз се промених
и не знам ще се върна ли-тази от преди,
миналото си Аз сякаш скрих,
а ти него повече харесваше,нали?!
Но,какво да направя,че си бог
и владееш сякаш в мен света,
увърташ се край мен и в скок
изпиваш моята енергия и светлина.
В чаровността ти сякаш аз изгарям
в твоя безкраен личен живот,
където даже ти не ме допусна и аз се забравям
в него,защото не го познавам..той е в чуждий небосвод.
Ах,Ти,крадецо на сърца,
върни ми го обратно-то е мое,
заради ТЕБ аз не ще позволя
да изгубя нищо красиво в мене що е.
Заради теб аз гасна в светлина
и раждам се сякаш наново,
обичам те и мразя те,о нима това е любовта,
която чаках-тогава ще й кажа сбогом...
© Надежда All rights reserved.
