ЗАРОВЕНА

Poetry

92 0 2

                     Блъскаш ме надолу, към земята,
                     и без да се замисляш хвърляш
                    пръст, та аз съм още жива! Дишам,
                    и все някой има да тъжи за мен.
                      Не ме погребвай тъй зловещо, не
                    си ли мислил,че някой иска да ме
                    отърве? Мълча, но трябва да ти кажа!
                     Че вечно гоня някого от мен! А може би
                    не трябва да ги гоня? Макар че имам
                   нужда от любов, заровена, аз дишам
                   още.
                     И знаеш ли?
                   Отдавна спрях да чакам теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments