ЗАЩО
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Защо когато най си тъжен
и пред себе си не виждаш път,
поглеждайки назад си длъжен
да притаиш у себе си викът?...
За болката, че бил си нужен,
за туй, че търсили са теб,
че не намери сили да услужиш,
да подадеш от своето парченце хлеб...
Дали достойно, животът ти е минал,
не от натрупаното вижда се това...
И не от туй, което си задигнал,
а дали оставил си следа..
И дали от семчица - отгледал си дърво,
над мъничко човече - дълги нощи бдял
дали у себе - изградил сърце добро -
то не напразно в тоз живот си ти живял!
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
