ЗАЩО?
ЗАЩО<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Дарени с правото да се наричаме –
защо ли, Господи - разумни същества,
планетата на бавна смърт обричаме
и сякаш сме доволни от това.
Нима такава е великата ни мисия –
да погребем един прекрасен свят?
Така ли е земята ни орисана?
Възможно ли е връщане назад?
Тревожни сме и толкова ни стига,
а раснат дупките в озоновия слой.
За себе си гласим “червена” книга,
а съвестта ни бие все отбой.
А тя, земята, бавничко умира
под “грижите” на своите деца.
Ти, Господи, защо не ни възпираш,
когато мислим, че твориме чудеса?!
1994 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
