Aug 24, 2006, 1:26 PM

...защото

  Poetry
188 0 36

В усмивката<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

на капка роса,

в целувката

на миг

топлина -

споени за кратко,

колкото

примигване  -

от всяка тревичка

гнездо можем

да свием,

защото свободни

сме

недресирани,

дишащи

млади и

страхът  

сме

надвили.

В душите,

дълбоки

пречистени –

като в извори

тиктака

капчука

от истини.

Във

звездните нощи

и смелото утре

със вихрите

на ветровете

в ятата

от щъркели,

посред

листопада

на времето

- все

сме

 крехки,

но цели

и

оставяме

корени,

защото - 

             от Бога           

         - посято сме семе ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Челси All rights reserved.

Comments

Comments