Заспивах снощи
Заспивах снощи и сънувах
разплакани очи.
Защо пак моите?
Аз страдах, плаках и тъгувах,
със зъби късах на ръцете си оковите.
Краката ми, нашарени от тръни,
оставяха следи.
Защо не спираха?
От тръните не помнех да боли,
но думи-тръни бавно ме раздираха.
Заспивах снощи и раздрана
с разплакани очи
внезапно се събудих.
От време старо знам, че рани
зарастват бързо, не болят...
но не и думите.
© Мая All rights reserved.
В този стих си по-различна, но пак си перфектна!
