ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
* * *
ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ.
Там където
се топи снегът
и в шепите на мама гасне,
а баща ми
ме държи за рамото
и се усмихва.
Заведи ме вкъщи.
Ще се върна
с теменужки за роднините;
за мъртвите ми дядовци
да поговорим
и баба за последно
на морето да покажа -
да си кажат сбогом
и така нататък.
Заведи ме вкъщи.
Моля те.
Защото съм във възрастта
на гордите мъже
по-ниски от тревата;
с дом от точки
и от запетаи,
с мебели от слама.
Заведи ме вкъщи.
Ще направя всичко,
само ми стисни ръката, дъще.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
© Красимир Симеонов All rights reserved.
