Завинаги
Оставям моите следи,
където никой не е стъпвал.
Не спира два дни да вали
сняг пухкав, приказен, прекрасен.
Навън е бяло. Тишина
застила сивите квартали.
И спомням си като деца
в снега щастливи сме играли...
Сега е друго.
Вървя сама, потъвам в тишината
и ако искате го наречете лудост,
но искам да съм при децата-
да правя ледена пързалка,
да целя с топки минувачите...
Ала отдавна не съм малка.
Вървя в снега. Вървя и плача.
Следите ми се заличават,
затрупани от пресен сняг.
Коя съм аз? Какво да правя?
Тогава просто осъзнах,
че време е да си отида.
Изваждам ножа и с кръвта си
изписвам върху белотата
две думи само:
"Обичам те".
Не ще ги никой заличи!
И няма да изтрие това, което в мен гори.
Усещам силите да ме напускат.
Заспивам тихо във снега.
До мен две думи червенеят,
обичам те дори в смъртта.
© Далия All rights reserved.
)
