Mar 18, 2006, 1:33 PM

Завинаги

  Poetry
164 0 16
От теб си тръгвам,
       но този път завинаги.
Вървя напред със устремени стъпки
       и търся себе си,
но всяка се забива като нож
       в сърцето ми.
Не ме боли,
       защото то е празно,
дори и самотата го напусна.
Само вятърът в косите ми се гуши
      и дебне като хищник.
 

Тази нощ съм скитница.
Тъмнината ме поглъща
 и давя се във спомените стари,
        докато изплувам,
        за да дишам,
        за да бъда себе си,
        да събера парченцата
             от изгубената гордост,
  които ти грижливо разпиля,
но дори да не успея
от теб си тръгвам
    и този път завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е хубаво 6
  • !!!/6/ Браво!
  • ОК. Благодаря.
  • Харесва ми, особено това - "Не ме боли, защото то е празно, дори и самотата го напусна." Но може ли вместо "грижливо" да потърсиш друга дума - с противоположно значение?
  • Много хубаво! Започваш все повече да ми харесваш