Зависимост
Слънцето ме гледа скришно
измежду скелета на листата.
Напомня ми за онази алея,
която въздиша
след всеки нагон
на някое куче,
за бясна обсебваща маркировка.
Куче, каишка, човек и алея...
Защото
нищо
не може
да бъде
само.
Алея, човек, каишка и куче...
Слънцето се усмихва накриво.
Листата броя и себе си търся.
Търся къде съм сама...
© Пак аз All rights reserved.
