Jul 2, 2006, 3:55 PM

Завръщане

  Poetry
127 0 10
Спъвам се в мрак.
Давя се в локва от пот
без спасителен бряг.
Галя идиот,
а мен гали бръснач.
Блясък на фарове...
Светещо-бели очи.
Разтварям се...
едно, две, три...
Наркоза изгаря
плътта ми загниваща.
Нещо се сменя.
Стенеща болка
разбива вратата
на мрака.
Пръсти изстинали
потно опипват
стена.
едно, две, три...
Все още кънти
във ушите.
Отварям очи.
С шамар светлината
затваря ги пак.
- Отвори ги - глас
- Всичко мина добре...
- Къде съм? - моят
звучи непознато
нейде под белия свод.
Усещам ръцете,
краката и тялото...

Добро утро, Живот!
Аз се завърнах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments