Завръщане
Притихнали листа над старите пътеки,
аз крача по познатият от детството ми път
реката радостно шуми,покрай нозете
които водят ме към бащиният,роден кът.
И ето я смълчаната и схлупена къщурка,
в сумрака тихо е, не чувам и щурче
на прага майка ми със старата си хурка
както някога, приседнала преде.
Проскърца старата ни порта,
а кучето изплашено залая,
в сълзи от радост се задавих,
че в къщи съм си най-накрая.
Прости ми,че сама била си мамо,
че не бях аз най-добрата дъщеря
и не бях до твойто крехко рамо,
а далеч се скитах по света.
Но днес притихнала се връщам
знам,много мъка аз ти причиних,
грешна съм,за прошка идвам
да чуя твоето-Простих!
© Мария Илиева All rights reserved.
