Завръщането на село
Изнизаха се годините, а аз чак сега се завръщам.
Тук на село, където детството ми отмина.
Тук, където седяхме и пиехме чай до камината.
Тук, където баба и дядо ги имаше.
Тук, където сега белеят се некролозите.
Сега тук има само спомени,
сега двора обрасал е в плевели,
сега пътеката е затрупана с камъни.
Сега в стаята ми има паяжина
и паяци бавно се спускат по нея.
Сега тя е такава една неподържана
и студена и злобно намръщена.
Тук сега по улиците селски и прашни,
тук сега вече весел смях не звучи.
Тук, където в миналото на ум се завръщам.
Тук падат сълзи в умиление.
Тук за първи път, където обичах.
Тук, където в приятелство се вричах до гроб.
Сега къде това време отиде?
Защо отминало е така неусетно?
Защо ги няма приятелите ми истински?
Защо на гроба на баба и дядо слагам цветя?
Защо тъй късно се завръщаме?
Защо на време никога не разбираме
колко щастливи ни правят тези малки неща?
Тук на село, където детството ми отмина.
Тук, където седяхме и пиехме чай до камината.
Тук, където баба и дядо ги имаше.
Тук, където сега белеят се некролозите.
Сега тук има само спомени,
сега двора обрасал е в плевели,
сега пътеката е затрупана с камъни.
Сега в стаята ми има паяжина
и паяци бавно се спускат по нея.
Сега тя е такава една неподържана
и студена и злобно намръщена.
Тук сега по улиците селски и прашни,
тук сега вече весел смях не звучи.
Тук, където в миналото на ум се завръщам.
Тук падат сълзи в умиление.
Тук за първи път, където обичах.
Тук, където в приятелство се вричах до гроб.
Сега къде това време отиде?
Защо отминало е така неусетно?
Защо ги няма приятелите ми истински?
Защо на гроба на баба и дядо слагам цветя?
Защо тъй късно се завръщаме?
Защо на време никога не разбираме
колко щастливи ни правят тези малки неща?
© Силвето All rights reserved.
