Jul 21, 2006, 2:22 PM

Земьо омайна

  Poetry
117 0 22
Земьо, кърмилнице омайна,
разкрий пред нас свещенната си тайна,
потулвана от теб тринайсет века -
дух несломим по стръмната пътека!

Чедата ти, Родино свята,
се реят вредом по земята.
И свидни синове и дъщери
подслон намират в чужди далнини.

А други готвят се безспир
да те напуснат, и о, шир...
в мечтите вятърът платна издува,
но питам се дали си струва?

Че тръгнат ли - ще ги боли,
а пътят труден е, нали?
Изпълнен с рискове, пряпятствия безчет,
а може... тук да си останат за късмет.

Ти приласкай ги топло, нежно,
на тях не гледай тъй небрежно.
С поклон ще почетат, теб, родната си пръст
и ще дочакат милост, изкупление и кръст.

25.09.2000 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мери,последния ти коментар много ме впечатли,хареса ми и стиха ти!
    Поздравления!
  • Именно това е, предизвикано беше, заради търпените доста лишения
    "там". Вие представяте ли си 12 часа на струга, лягаш да спиш, имаш време само за обяд, пак спиш, в 15:30 отново на автобуса към струга - жена ти е в друга смяна, може за седмица да не се видите, тийнейджърката ти:... оставяш нужните евро за през деня, имаш почивка две седмици през август, и добре, че ще си я изкараш в Родината. Честно, тогава се чувствах безсилна, липсваха ми, нямаше перспектива тук и какво да ги върне - а заминаваха много, и сега - безлюдни села, съборетини, които постягат през август, пет човека - по един в къща, които и магазин си нямат! Такова нещо не заслужаваме... Избора ни /включвам и себе си - и аз съм мислила да замина/ е труден, или лишения в чужбина, или безработни погледи в България... и няма еднозначен отговор. Такова е било началото на века, за съжаление...
  • И кой е казал, че се сърдя, просто приемам резултата, благодаря ти, доста ми помагаш, но за онези двете лиричните, наистина, не съм готова да ги редактирам - в дупка съм и това е...
  • Най - малко подскачам за нещо, аз се опитвам да задържа и тези, които са останали тук, да сме заедно, ако не е доразбрано добре, то автора се оттегля да си го поправи Действително, патетично е, но това са ми били чувствата в момента, когато всички приятели от един квартал заминаха, някои отвъд океана..., някои в арабските страни
  • За Светльо: Това "небрежно" ли предизвика двойката, то си е обръщение към всички нас, включително към мен, който се завръща - с добро да го загръщам. В светлината на мотивите, които сочиш, наистина е заслужена, благодаря и за нея!