Зима в първия акорд
За първи път
Посрещам новия сняг
Не във вкъщи.
Този път не е светло и бяло –
Вече дори аз не съм същата.
Не видях да падат снежинки,
А плахо се сепнах в нощта.
Две невинни детски ръчици,
Две протегнати малки слънца
Връщат стрия облик на зимната нощ
И е светло и бяло – и е всичко любов!
От утре, по-нежно събуден,
Светът ще е по своему нов.
© Девора All rights reserved.
