Зимна белота
Бяла приказка. Бяли снежинки
шепнат мълком последни слова,
преди да намерят своята гибел,
преди да замлъкнат и срещнат смъртта.
Бяла приказка. Хиляди истини
скрива безмълвно мъртвият сняг
в белотата на зимата.Пусто е. Тихо е,
заспал е унесено целият свят
Бяла приказка. Заспиват дърветата,
оголяли сънуват поредния сън,
и няма живот.. пустеят унесени,
сънувайки по-хубав живота навън.
Бяла приказка. Смълчаните улици
сънено хриптят под човешки вървеж,
ранени от стъпки и хиляди крясъци,
прекъснали унеса нежен и свеж.
Бяла приказка. Само..черни сме хората,
обзети от зимен, безцветен живот.
Тъмни петна сме, тежи ни умората
и бяло-безпътен е нашият брод.
Бяла приказка- хармония в бяло,
в която оставяме черни следи
и постепенно всички опустяваме.
Чакаме пролет да стъпи. Горчиви вини
да измие, събуждайки нашите съвести,
да плачат капчуци и тихи очи,
когато птиците пеят по цветните улици,
когато разцъфват цветя и мечти.
Бяла приказност. Заспали човечности,
нечути последни, предсмъртни слова.
Боже мой, и в белотата отново сме грешници,
чакащи прошка от пролетта.
шепнат мълком последни слова,
преди да намерят своята гибел,
преди да замлъкнат и срещнат смъртта.
Бяла приказка. Хиляди истини
скрива безмълвно мъртвият сняг
в белотата на зимата.Пусто е. Тихо е,
заспал е унесено целият свят
Бяла приказка. Заспиват дърветата,
оголяли сънуват поредния сън,
и няма живот.. пустеят унесени,
сънувайки по-хубав живота навън.
Бяла приказка. Смълчаните улици
сънено хриптят под човешки вървеж,
ранени от стъпки и хиляди крясъци,
прекъснали унеса нежен и свеж.
Бяла приказка. Само..черни сме хората,
обзети от зимен, безцветен живот.
Тъмни петна сме, тежи ни умората
и бяло-безпътен е нашият брод.
Бяла приказка- хармония в бяло,
в която оставяме черни следи
и постепенно всички опустяваме.
Чакаме пролет да стъпи. Горчиви вини
да измие, събуждайки нашите съвести,
да плачат капчуци и тихи очи,
когато птиците пеят по цветните улици,
когато разцъфват цветя и мечти.
Бяла приказност. Заспали човечности,
нечути последни, предсмъртни слова.
Боже мой, и в белотата отново сме грешници,
чакащи прошка от пролетта.
© Боряна Владимирова All rights reserved.
